6.06.2007 г., 19:05 ч.  

Прогрес 

  Поезия
572 0 2

 

Ръката ми, е цялата в червено -

кръвта по нея стича се, без шум...


Не е всевечно бъдещето, тленно -

един ли е завършил със куршум?

 

Пътеките чертае тротоара -

в човешки грешки хиляди следи,

уплитат се...


И губят свойта стойност милионите -

нечутите съдби.

 

С ръката си притискам револвера

и стрелям в пустото -

куршумите свистят.

 

На бой съм тръгнал.

 

Но, един не стига

илюзиите да руши -

на този свят.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??