6 июн. 2007 г., 19:05  

Прогрес 

  Поэзия
576 0 2

 

Ръката ми, е цялата в червено -

кръвта по нея стича се, без шум...


Не е всевечно бъдещето, тленно -

един ли е завършил със куршум?

 

Пътеките чертае тротоара -

в човешки грешки хиляди следи,

уплитат се...


И губят свойта стойност милионите -

нечутите съдби.

 

С ръката си притискам револвера

и стрелям в пустото -

куршумите свистят.

 

На бой съм тръгнал.

 

Но, един не стига

илюзиите да руши -

на този свят.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??