May 20, 2012, 11:58 AM
Проклятието на сърната
628
1
1
Проклятието на сърната
Сърна, от вълк заченала,
трябва за любовта си да умре,
а аз, в ръцете ти простенала,
до ада стигнах, накъде?
Кафявите очи, за последно грешни,
впиват пръсти в горещата ти плът,
до болка наранени, но още нежни,
поемат бавно по трънливия си път.
Вик раздира внезапно синевата,
вик, но само в мечтите,
ти имаше момичето, сърната,
но нали вълкът я оставя сама да тъпче из бодлите...
© Ралица Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
впиват пръсти в горещата ти плът,
до болка наранени, но още нежни,
поемат бавно по трънливия си път."
Въпреки всичко позволено в поезията, някак си не си представям как очите впиват пръсти и поемат на път...