Проклятието на сърната
Сърна, от вълк заченала,
трябва за любовта си да умре,
а аз, в ръцете ти простенала,
до ада стигнах, накъде?
Кафявите очи, за последно грешни,
впиват пръсти в горещата ти плът,
до болка наранени, но още нежни,
поемат бавно по трънливия си път.
Вик раздира внезапно синевата,
вик, но само в мечтите,
ти имаше момичето, сърната, ...