Проклятието на сърната

20.05.2012 г., 11:58 ч.

Поезия » Друга

626 1 1

Проклятието на сърната

Сърна, от вълк заченала,

трябва за любовта си да умре,

а аз, в ръцете ти простенала,

до ада стигнах, накъде?

Кафявите очи, за последно грешни,

впиват пръсти в горещата ти плът,

до болка наранени, но още нежни,

поемат бавно по трънливия си път.

Вик раздира внезапно синевата,

вик, но само в мечтите,

ти имаше момичето, сърната,

но нали вълкът я оставя сама да тъпче из бодлите...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.