Apr 7, 2007, 10:53 PM

Пролетното чудо 

  Poetry
590 0 0
В пролетната утрин се пробуждам,
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват.
Нежно кокиче лицето си подава.
Хората по улиците си разправят.
Клюкарка свойте клюки пак издава.
Какво е това чудо небесно?
Нима това е пробуждането на новият ден?
Не това е времето чудесно.
Това е пролетния ден в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Random works
: ??:??