В пролетната утрин се пробуждам,
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват.
Нежно кокиче лицето си подава.
Хората по улиците си разправят.
Клюкарка свойте клюки пак издава.
Какво е това чудо небесно?
Нима това е пробуждането на новият ден?
Не това е времето чудесно.
Това е пролетния ден в мен.