7 апр. 2007 г., 22:53
Пролетното чудо
В пролетната утрин се пробуждам,
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват.
Нежно кокиче лицето си подава.
Хората по улиците си разправят.
Клюкарка свойте клюки пак издава.
Какво е това чудо небесно?
Нима това е пробуждането на новият ден?
Не това е времето чудесно.
Това е пролетния ден в мен.
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват.
Нежно кокиче лицето си подава.
Хората по улиците си разправят.
Клюкарка свойте клюки пак издава.
Какво е това чудо небесно?
Нима това е пробуждането на новият ден?
Не това е времето чудесно.
Това е пролетния ден в мен.
© Милена Йорданова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
