Сънувах го пороя. Изваля
за някакви си двадесет минути
върху ми целия Световен океан.
Провирах се под дрехата от струи,
обилно мокрещи. От водопад
с плющене се изливаше водата.
Прескачах вадите. В зрънце от град,
смалена, се провираше душата ми -
като конче през вътъка на канава.
Вървеше мокра, а то значи - гола.
Отвъд съня ме чакаше кавга.
Порой от сълзи и надвикване с пороя. ...