Сънувах го пороя. Изваля
за някакви си двадесет минути
върху ми целия Световен океан.
Провирах се под дрехата от струи,
обилно мокрещи. От водопад
с плющене се изливаше водата.
Прескачах вадите. В зрънце от град,
смалена, се провираше душата ми -
като конче през вътъка на канава.
Вървеше мокра, а то значи - гола.
Отвъд съня ме чакаше кавга.
Порой от сълзи и надвикване с пороя.
Публикувано във:
e-Lit.info Сайт за литература, 2016
в-к Уикенд 22-28.6.2019
© Павлина Гатева Всички права запазени
Порой от сълзи и надвикване с пороя."
...