Прошепнат вик на самотата

Dec 22, 2007, 7:27 PM

Poetry » Phylosophy

954 0 16

Прошепнат вик на самотата
Одрано небе от светкавица,
проблясва мисъл неясна -
време е за наздравица,
макар в душата ми да е тясно...
И тя все да мечтае простори,
разпилени от слънце горещо,
със сродна душа да говори
за съдба, любов и... още нещо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прошепнат вик на самотата

Want to read more?

Random works