Прошепнат вик на самотата

22.12.2007 г., 19:27 ч.

Поезия » Философска

955 0 16

Прошепнат вик на самотата
Одрано небе от светкавица,
проблясва мисъл неясна -
време е за наздравица,
макар в душата ми да е тясно...
И тя все да мечтае простори,
разпилени от слънце горещо,
със сродна душа да говори
за съдба, любов и... още нещо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прошепнат вик на самотата

Искате да прочетете повече?

Предложения