22 дек. 2007 г., 19:27

Прошепнат вик на самотата 

  Поэзия » Философская
915 0 16
 

 

 

Прошепнат вик на самотата

 

 

Одрано небе от светкавица,

 

проблясва мисъл неясна -

 

време е за наздравица,

 

макар в душата ми да е тясно...

 

И тя все да мечтае простори,

 

разпилени от слънце горещо,

 

със сродна душа да говори

 

за съдба, любов и... още нещо...

 

 

 

 

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??