tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
Oct 26, 2011, 10:19 PM

Прошка за доверие 

  Poetry » Phylosophy
1337 0 14

Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.

И този белег стяга като примка.
Без въздух колабира любовта.
В живота си, изпуснатата бримка
съшиваме  с илюзии  в нощта.

Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.

Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??