tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21359
26.10.2011 г., 22:19 ч.

Прошка за доверие 

  Поезия » Философска
1339 0 14

Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.

И този белег стяга като примка.
Без въздух колабира любовта.
В живота си, изпуснатата бримка
съшиваме  с илюзии  в нощта.

Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.

Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??