Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка.
Без въздух колабира любовта.
В живота си, изпуснатата бримка
съшиваме с илюзии в нощта.
Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света. ...