ПРОЩАЛНО
И когато се кротна зад райските порти, намерил почивка,
имай, Господи, милост, наглеждай жена ми из двора.
Прикрепи ù на устните пролетно стръкче усмивка,
за да кичи по пътя прозорци, дървета и хора.
И на кучето хвърляй коматчето хлебец, задето
ще я ближе по дланите, тя от бълхи ще го пощи.
А когато и то се спомине, съседът дано да се сети
да се грижи за всички цветя и смутени овошки.
А жените, които съм имал, а те и под лупа
се броят на едната ръка, не оставяй самотни.
Нека песни да пеят, наместо имоти да трупат, ...