Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
19.03.2009 г., 2:39 ч.

Прощално 

  Поезия
1457 1 15

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРОЩАЛНО

 



И когато се кротна зад райските порти, намерил почивка,

имай, Господи, милост, наглеждай жена ми из двора.

Прикрепи ù на устните пролетно стръкче усмивка,

за да кичи по пътя прозорци, дървета и хора.

 

И на кучето хвърляй коматчето хлебец, задето

ще я ближе по дланите, тя от бълхи ще го пощи.

А когато и то се спомине, съседът дано да се сети

да се грижи за всички цветя и смутени овошки.

 

А жените, които съм имал, а те и под лупа

се броят на едната ръка, не оставяй самотни.

Нека песни да пеят, наместо имоти да трупат,

на живота да водят и утре, без мене, хорото.

 

Нека в първия мъж, който хлътне случайно във

двора,

я очукан и кротък, я истински дявол и мачо,

да познае жена ми приятел. О, нека по-скоро

да забрави за мен... и от радост дори да заплаче...

 

Аз ще слизам среднощ, както идва среднощ суховеят

или в кални дерета планинското бистро поточе:

да завия и него - ратая любовен, и нея,

да помилвам главата на своето свидно отроче.

 

То ще драсва ли стихове, Господи? А ако не може,

нека барем край мама да сее усмивки и мигли,

да отгледа дръвче, да се влюби безпаметно, тоже,

да проклина, разлюбен, и всичките таткови книги.

 

А когато порасне, да стане - летец изпитател,

щото в татко му птиците виха гнезда, кръшни песни.

А и, Господи, (щях да забравя), дари го и с искрен приятел,

и с жена, за която войните започват от днеска...

 

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??