19 mar 2009, 2:39

Прощално 

  Poesía
1511 1 15
ПРОЩАЛНО
И когато се кротна зад райските порти, намерил почивка,
имай, Господи, милост, наглеждай жена ми из двора.
Прикрепи ù на устните пролетно стръкче усмивка,
за да кичи по пътя прозорци, дървета и хора.
И на кучето хвърляй коматчето хлебец, задето
ще я ближе по дланите, тя от бълхи ще го пощи.
А когато и то се спомине, съседът дано да се сети
да се грижи за всички цветя и смутени овошки.
А жените, които съм имал, а те и под лупа
се броят на едната ръка, не оставяй самотни.
Нека песни да пеят, наместо имоти да трупат, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??