Прости ми, че те губих цял живот.
Не знаех що е обич дадена от Бог.
Обичах те неземно, но човешки.
Изплетох нишката със много грешки.
Усмивката ти - моят изгрев беше.
Целувката ти - моята венчавка!
Надеждата със вяра се допълваше,
но всичко си остана нежна сянка.
Не ме допусна в свойта бездна.
Не извървяхме пътя до безкрайността.
Ръката ми увисва, щом посегна
към изранената ти от любов душа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up