Прости ми, че те губих цял живот.
Не знаех що е обич дадена от Бог.
Обичах те неземно, но човешки.
Изплетох нишката със много грешки.
Усмивката ти - моят изгрев беше.
Целувката ти - моята венчавка!
Надеждата със вяра се допълваше,
но всичко си остана нежна сянка.
Не ме допусна в свойта бездна.
Не извървяхме пътя до безкрайността.
Ръката ми увисва, щом посегна
към изранената ти от любов душа. ...