просто аз

Oct 14, 2006, 4:20 PM

Poetry

765 0 5

В печал обвила сърцето,
в нежни лъчи на нощта,
луната посреща ме плахо
на мрака аз – дъщеря.
В мисли безредни и тихи
гонят се плахи звезди,
ветровете с дъх вледенили
скитат сред бездни сами.
В пропасти стръмни, дълбоки,
обречени на гибел, в лъжи,
гълъби тихо са спрели
над мътни и черни води. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

просто аз

Want to read more?

Random works