anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
14.10.2006 г., 16:20 ч.

просто аз 

  Поезия
645 0 5

В печал обвила сърцето,

в нежни лъчи на нощта,

луната посреща ме плахо

на мрака аз – дъщеря.

 

В мисли безредни и тихи

гонят се плахи звезди,

ветровете с дъх вледенили

скитат сред бездни сами.

 

В пропасти стръмни, дълбоки,

обречени на гибел, в лъжи,

гълъби тихо са спрели

над мътни и черни води.

 

Аз, дъщерята на мрака,

едничка съм аз на нощта,

с вятъра гоня се нощем,

с гълъби сиви летя...                                                                  

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??