просто аз

14 oct 2006, 16:20

Poesía

760 0 5

В печал обвила сърцето,
в нежни лъчи на нощта,
луната посреща ме плахо
на мрака аз – дъщеря.
В мисли безредни и тихи
гонят се плахи звезди,
ветровете с дъх вледенили
скитат сред бездни сами.
В пропасти стръмни, дълбоки,
обречени на гибел, в лъжи,
гълъби тихо са спрели
над мътни и черни води. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

просто аз

Искате да прочетете повече?

Propuestas