просякиня

Nov 23, 2006, 12:33 PM

Poetry

892 0 7

Не искам ръце за милост да протягам,
да се моля за най-човешките неща в света.
Щастие, любов да прося,
за да мога напред да продължа.

Не искам, край мен минаващите хора,
да ме жалят и затова,
частичка от щастието свое
да ми подхвърлят - просто, ей така.

Не искам като самотно,гладно птиче,
трохички от радостите чужди да кълва.
Като захвърлено на пътя коте
да се умилквам за малко топлина.

А беше време, когато много бях богата,
с обич и човешка топлота.
С пълни шепи на другите раздавах
от моето щастие и доброта.

Сега съм паднала и прося,
но силна съм и това ще понеса.
На колене дълго няма да остана,
скоро ще бъда с гордо вдигната глава.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zyza (Светла Кирчева)

2010-09-14T14:24:30+03:00

Nqmam dymi! Neveroqtno stixotvorenie!Tova 4yvstvam i az v momenta!
савана (Станка Парушева)

2007-01-11T12:26:30+02:00

Мила, това е най-хубавото, което си написала. Радвам се за тебе, че намери сили да се откъснеш от дъното, в което те запрати съдбата.
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2006-11-23T20:10:49+02:00

Само вярвай
kity (Людмила Нилсън)

2006-11-23T17:35:55+02:00

Поздрави за този чудесен стих!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-11-23T14:13:27+02:00

Много хубаво!
Не може никой никого да накара насила да го обича!
Горе главата любов не се изпросва, но се дава!
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-11-23T13:01:44+02:00

Душата ти е така богата,
и дори мъка да те стяга
вървиш, вдигнала главата
ръката да дава се протяга.

Поздрав и усмивка за стиха и силата Веси.
Дива (Аня Тодорова)

2006-11-23T12:35:04+02:00

поздрав за стиха,невероятен е