vu (Веселина Узунова)
35 55
23 nov 2006, 12:33

просякиня 

  Poesía
893 0 7
Не искам ръце за милост да протягам,
да се моля за най-човешките неща в света.
Щастие, любов да прося,
за да мога напред да продължа.

Не искам, край мен минаващите хора,
да ме жалят и затова,
частичка от щастието свое
да ми подхвърлят - просто, ей така.

Не искам като самотно,гладно птиче,
трохички от радостите чужди да кълва.
Като захвърлено на пътя коте
да се умилквам за малко топлина.

А беше време, когато много бях богата,
с обич и човешка топлота.
С пълни шепи на другите раздавах
от моето щастие и доброта.

Сега съм паднала и прося,
но силна съм и това ще понеса.
На колене дълго няма да остана,
скоро ще бъда с гордо вдигната глава.

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??