ПУСТИНЯ
 
           В пустинята се ражда мистика и вятър.

           Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.

           Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.

           Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна.

           Устните търсят капка вода.

            Животът е вода, а водата си ти.

            Тази вода искам аз да изпия, а не мога...

            Мечтите ми са оазис в пустинята.

            В мене стене пустош, а душата ми броди в грях.

            Този грях, може би си ти.

            Ти си сладкият грях, който ме погубва.
            Ти си роза в пустинята, която не пресъхва.

            Грубата материя съдира сърцето ми.

            Горещината попарва нозете ми.

            Любовта изпепелява душата ми.

            Страстта докосва тялото ми.

           Идва нощ и пустинята замира, ражда се студ.

           Този студ сковава, красивата ми душа.

           Аз съм парче лед, което само любовтта ти може да стопи.

           Ти се мъчиш да ме съживиш с ръцете си, но те не са достатъчни,

                         ако не участва сърцето ти...

           Пустинен полъх ме повява и аз съм пясъкът, разпръснал се...