ПУСТИНЯ
В пустинята се ражда мистика и вятър.
Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.
Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.
Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна.
Устните търсят капка вода.
Животът е вода, а водата си ти.
Тази вода искам аз да изпия, а не мога...
Мечтите ми са оазис в пустинята.
В мене стене пустош, а душата ми броди в грях.
Този грях, може би си ти.
Ти си сладкият грях, който ме погубва. ...