5 июл. 2007 г., 21:34
ПУСТИНЯ
В пустинята се ражда мистика и вятър.
Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.
Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.
Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна.
Устните търсят капка вода.
Животът е вода, а водата си ти.
Тази вода искам аз да изпия, а не мога...
Мечтите ми са оазис в пустинята.
В мене стене пустош, а душата ми броди в грях.
Този грях, може би си ти.
Ти си сладкият грях, който ме погубва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация