ПУСТИНЯ
В пустинята се ражда мистика и вятър.
Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.
Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.
Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна.
Устните търсят капка вода.
Животът е вода, а водата си ти.
Тази вода искам аз да изпия, а не мога...
Мечтите ми са оазис в пустинята.
В мене стене пустош, а душата ми броди в грях.
Този грях, може би си ти.
Ти си сладкият грях, който ме погубва.
Ти си роза в пустинята, която не пресъхва.
Грубата материя съдира сърцето ми.
Горещината попарва нозете ми.
Любовта изпепелява душата ми.
Страстта докосва тялото ми.
Идва нощ и пустинята замира, ражда се студ.
Този студ сковава, красивата ми душа.
Аз съм парче лед, което само любовтта ти може да стопи.
Ти се мъчиш да ме съживиш с ръцете си, но те не са достатъчни,
ако не участва сърцето ти...
Пустинен полъх ме повява и аз съм пясъкът, разпръснал се...
© Бен Ар Todos los derechos reservados