Apr 29, 2007, 10:53 AM

Пясъчен Часовник 

  Poetry
728 0 7
Грозно, някак си самотно
сърцето бие в този час
а пясъкът изтича ваече
Остана ли и миг за нас

когато падне таз прашинка
последна в своя жалък ред

Ще има ли за нас надежда
ще има ли за нас -Напред

Душата своят вик подтиска
Сърцеро свойта жар гаси
А може би това не искам
И може би
Не искаш ти

И пали се една надежда
икара от огън изгорял
че пясъка със теб ще можем
да върнем в празния бокал

И птица Феникс се надига
разперва тя крила над нас
за да си замине после бързо
и да се върне пак
след час

© Констант All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??