29 abr 2007, 10:53

Пясъчен Часовник 

  Poesía
729 0 7
Грозно, някак си самотно
сърцето бие в този час
а пясъкът изтича ваече
Остана ли и миг за нас

когато падне таз прашинка
последна в своя жалък ред

Ще има ли за нас надежда
ще има ли за нас -Напред

Душата своят вик подтиска
Сърцеро свойта жар гаси
А може би това не искам
И може би
Не искаш ти

И пали се една надежда
икара от огън изгорял
че пясъка със теб ще можем
да върнем в празния бокал

И птица Феникс се надига
разперва тя крила над нас
за да си замине после бързо
и да се върне пак
след час

© Констант Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??