29 апр. 2007 г., 10:53

Пясъчен Часовник 

  Поэзия
741 0 7
Грозно, някак си самотно
сърцето бие в този час
а пясъкът изтича ваече
Остана ли и миг за нас

когато падне таз прашинка
последна в своя жалък ред

Ще има ли за нас надежда
ще има ли за нас -Напред

Душата своят вик подтиска
Сърцеро свойта жар гаси
А може би това не искам
И може би
Не искаш ти

И пали се една надежда
икара от огън изгорял
че пясъка със теб ще можем
да върнем в празния бокал

И птица Феникс се надига
разперва тя крила над нас
за да си замине после бързо
и да се върне пак
след час

© Констант Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??