Jun 12, 2019, 10:12 PM

Пясъчен мъж 

  Poetry
5.0 / 1
417 0 0
Толкова си пясъчен.
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание.
Пясъчен си, плъзгаш се по кожата ми, а порите са свити.
Но душата става дула на гласа ти.
Тялото е слабо за това явление.
Плъзгаш се, пясъчен си,
носиш дъжд и мокри птици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Random works