Пясъчен мъж

12 jun 2019, 22:12

Poesía

301 0 0

Толкова си пясъчен.

И носиш ухание на облаци.

Изплъзващ се между косите ми,

използващ кадифени ръкавици.

Допир няма. Не се усеща и дихание.

Пясъчен си, плъзгаш се по кожата ми, а порите са свити.

Но душата става дула на гласа ти.

Тялото е слабо за това явление.

Плъзгаш се, пясъчен си,

носиш дъжд и мокри птици.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.