12 jun 2019, 22:12

Пясъчен мъж 

  Poesía
381 0 0
Толкова си пясъчен.
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание.
Пясъчен си, плъзгаш се по кожата ми, а порите са свити.
Но душата става дула на гласа ти.
Тялото е слабо за това явление.
Плъзгаш се, пясъчен си,
носиш дъжд и мокри птици.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??