12 июн. 2019 г., 22:12

Пясъчен мъж 

  Поэзия
302 0 0

Толкова си пясъчен.

И носиш ухание на облаци.

Изплъзващ се между косите ми,

използващ кадифени ръкавици.

Допир няма. Не се усеща и дихание.

 

Пясъчен си, плъзгаш се по кожата ми, а порите са свити.

 

Но душата става дула на гласа ти.

Тялото е слабо за това явление.

Плъзгаш се, пясъчен си, 

носиш дъжд и мокри птици.

© Илияна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??