Когато по тънкия лед на бръснача
неуверено стъпвам на пръсти
и като кожен колан обгръщам ти кръста,
а отляво нещо прескача,
си задавам глупашки въпроса:
дали е всичко наред
или пак съм пиян,
като след успешно завършило просене,
дали не ми е поредното бягство
от брачното втръсване
в Меката на аромата, който разпръскваш
и усмивката ти недостижимо оазисна ...