Dec 3, 2007, 7:59 PM

Пълнолуние 

  Poetry » White poetry
1006 0 0
 

Пълнолуние

 

Тази нощ луната пак ми е съюзник...

Осветява в мрака най-красивата усмивка -

твоята, докато спиш.

А аз знам, че някъде в тъмното

любимата ми твоя бенка

чака да бъде погалена.

Но, това е работа за утре.

Сега е време да се сгуша в тебе

като малко коте

и да започна да мъркам...

© Теодора Пенева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??