3 дек. 2007 г., 19:59

Пълнолуние 

  Поэзия » Белые стихи
1090 0 0
Тази нощ луната пак ми е съюзник...
Осветява в мрака най-красивата усмивка -
твоята, докато спиш.
А аз знам, че някъде в тъмното
любимата ми твоя бенка
чака да бъде погалена.
Но, това е работа за утре.
Сега е време да се сгуша в тебе
като малко коте
и да започна да мъркам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Все права защищены

Предложения
: ??:??