3 dic 2007, 19:59

Пълнолуние 

  Poesía » Versos blancos
1091 0 0
Тази нощ луната пак ми е съюзник...
Осветява в мрака най-красивата усмивка -
твоята, докато спиш.
А аз знам, че някъде в тъмното
любимата ми твоя бенка
чака да бъде погалена.
Но, това е работа за утре.
Сега е време да се сгуша в тебе
като малко коте
и да започна да мъркам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??