Jun 16, 2010, 9:47 AM

Път 

  Poetry » Other
721 0 0

Не ме питай за утре...

ще бъде късно вече...

и е много трудно

сърцето да е тъй далече.

 

Вярвай, отдавна опитах

от тежките, смазващи рани...

по твоя път аз отдавна залитнах...

не отивай при нови кошмари..

 

Казваха ми - ще бъде различно,

лъгаха ми сърцето, душата...

А всичко бе до болка цинично

и разруши у мен красотата...

 

 

 

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??