16 июн. 2010 г., 09:47

Път 

  Поэзия » Другая
739 0 0

Не ме питай за утре...

ще бъде късно вече...

и е много трудно

сърцето да е тъй далече.

 

Вярвай, отдавна опитах

от тежките, смазващи рани...

по твоя път аз отдавна залитнах...

не отивай при нови кошмари..

 

Казваха ми - ще бъде различно,

лъгаха ми сърцето, душата...

А всичко бе до болка цинично

и разруши у мен красотата...

 

 

 

© Мирена Филипова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??