Път

16 jun 2010, 9:47

Poesía » Otra

831 0 0

Не ме питай за утре...
ще бъде късно вече...
и е много трудно
сърцето да е тъй далече.
Вярвай, отдавна опитах
от тежките, смазващи рани...
по твоя път аз отдавна залитнах...
не отивай при нови кошмари..
Казваха ми - ще бъде различно,
лъгаха ми сърцето, душата...
А всичко бе до болка цинично
и разруши у мен красотата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Път

Искате да прочетете повече?

Propuestas