Aug 14, 2009, 11:28 PM

Пътеки 

  Poetry
847 0 11
Когато самотно сърцето боли
и мъка притисне душата,
утеха аз търся във минали дни
и тихо отварям вратата,
на спомени мили за хора добри,
с които ме срещна съдбата!
Нахлуват във стаята с радостен вик
на детството дните крилати!
Пристига баща ми и, само след миг,
издига ме в своите лапи!
Лицето му - черно от въглищен прах,
в очите му грее зората ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Random works
: ??:??