Когато самотно сърцето боли
и мъка притисне душата,
утеха аз търся във минали дни
и тихо отварям вратата,
на спомени мили за хора добри,
с които ме срещна съдбата!
Нахлуват във стаята с радостен вик
на детството дните крилати!
Пристига баща ми и, само след миг,
издига ме в своите лапи!
Лицето му - черно от въглищен прах,
в очите му грее зората ...