kina (Ракина Радева)
54 933
14 ago 2009, 23:28

Пътеки 

  Poesía
762 0 11

Когато самотно сърцето боли

и мъка притисне душата,

утеха аз търся във минали дни

и тихо отварям вратата,

на спомени мили за хора добри,

с които ме срещна съдбата!

 

Нахлуват във стаята с радостен вик

на детството дните крилати!

Пристига баща ми и, само след миг,

издига ме в своите лапи!

 

Лицето му - черно от въглищен прах,

в очите му грее зората

и пълни се стаята с радостен смях,

аз искам да пипна луната!

 

Минаваха дните ми в славни игри 

с другарчета от махалата,

а вечер притихнала, с жадни очи,

присядах на мама в краката.

 

Тя приказки стари за славни борби,

разказваше ни вдъхновено,

аз виждах юнаци из тъмни гори,

бръмчеше само нейното вретено!

 

Но дните безгрижни на детския свят

като птици далеч отлетяха

и ето ме, с малко букетче цветя

стоя пред училище плаха.

 

Учителка мила с усмивка добра,

погали ми нежно косата

и ласкаво каза: - Добре си дошла,

по-смело мини през вратата!

 

А после във трудни за мен часове,

грижовно навеждаше чело

и нежно подкрепяше със свойта ръка 

ръчицата ми неумела.

 

Учителко мила, във своите дни,

от мен не получи отплата,

отплата да бъде споменът мил,

за тебе що нося в душата!!!

 

 

следва

_____

 

 

 

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??