Назрява в тишината звънко ехо —
то песен е в очите на вълчица...
Нощта облича траурната дреха,
луната пламва — восъчна свещица,
от чийто грапави сълзи (звездите),
се раждат песъчинките по плажа,
морето дращят лудо по очите...
Прибоят там е почетната стража
в могилите от мъртви водорасли,
завили празните утроби мидни
под спомена за лято (незарастващ
от жилото на зимната перфидност). ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up