Назрява в тишината звънко ехо —
то песен е в очите на вълчица...
Нощта облича траурната дреха,
луната пламва — восъчна свещица,
от чийто грапави сълзи (звездите),
се раждат песъчинките по плажа,
морето дращят лудо по очите...
Прибоят там е почетната стража
в могилите от мъртви водорасли,
завили празните утроби мидни
под спомена за лято (незарастващ
от жилото на зимната перфидност). ...