denissa (Дениса Деливерска)
44 824
26.10.2013 г., 18:34 ч.

Раци през зимата 

  Поезия
1267 1 19


Назрява в тишината звънко ехо —
то песен е в очите на вълчица...
Нощта облича траурната дреха, 
луната пламва — восъчна свещица,
от чийто грапави сълзи (звездите), 
се раждат песъчинките по плажа,
морето дращят лудо по очите... 
Прибоят там е почетната стража
в могилите от мъртви водорасли,
завили празните утроби мидни
под спомена за лято (незарастващ
от жилото на зимната перфидност).
Безбожница е зимата, дописва
заветът вехт със сол по хоризонта,
а мъртвото вълнение преписва, 
суфлирано от гларуси-архонти.

Защо размята сивите пастели?
Любов ли търси в непонятни знаци
по амфорите, сънно опустели?
Та там единствено зимуват раци 
(безвремие Морфеево пленили).
То, лятото, разменна е монета,
завита в късчета платно прогнило,
очакващо през юни да засвети
в скрижалите на морските богини.
А те диктуват десетте завета 
на рой русалки... И след сто години
пак влюбен Шекспир ще крои сонети...
И раците над храмове от пясък,
от люспи ще сковат камбанария,
в която чайките с любовен крясък 
възторжено камбаните ще бият...
Поспи, красавецо, под зимна стража,
ти времето със пясъци си мериш...
Оставям ти обувчица на плажа, 
за да се върна, ако я намериш!

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??