В секундата, разкъсваща времето,
сърцето се счупи на две,
и падна тежко на плещите бремето,
за хиляда и една подарени сълзи...
И болката вляво от незапомнено минало
се бори за своята жива вода,
че в мене, от писък загинала,
пропада ранената човешка душа...
A ветровете и халите носиха
своя брулен по хълмове грях,
и като бездомните просяци
аз молих за капчица свян... ...