Morgana (Ди)
188 202
5.12.2011 г., 14:33 ч.

Ранена душа 

  Поезия
914 0 3

В секундата, разкъсваща времето,

сърцето се счупи на две,

и падна тежко на плещите бремето,

за хиляда и една подарени сълзи...

И болката вляво от незапомнено минало

се бори за своята жива вода,

че в мене, от писък загинала,

пропада ранената човешка душа...

A ветровете и халите носиха

своя брулен по хълмове грях, 

и като бездомните просяци

аз молих за капчица свян...

A времето е крадец на животи,

животът пък - безкраен брътвеж,

и като в железни окови

сърцето лежи век подир век...

(И мисля, че много съм писала

за тая пуста, крадлива любов,

и до безбожност съм мислила,

че пропилян е без нея тоя живот.)

Ала препуска си времето,

като конник с ранена душа,

и носи болки във стремето,

които хвърля една по една.

(А толкова много са плакали

и много са късали листи в нощта,

задето хиляда са чакали,

ранени от себични и пошли слова.)

И в безметежното минало свършено

се носи аромат на залиняла сълза

и от немощ сърцето прекършено

се моли за своята жива вода.

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??